Казвам се Искра Радева и обикновено разказвам за неща, които се случват в града. Този път обаче трябваше да изляза от него, за да намеря това, което търсех от месеци – едно спокойно, истинско преживяване. Отидох на рисуване сред природата в село БулаирЪ и се прибрах с платно, изцапани пръсти и глава, която за пръв път от дълго време беше тиха.
Признавам си, в началото бях скептична. Рисуване на открито звучеше романтично на хартия, но аз съм човек, който се изнервя, когато няма Wi-Fi. Оказа се, че точно това ми е липсвало. В Paint Me Varna бяха измислили всичко така, че да не мисля за нищо друго освен за момента.
Това не беше поредното арт занимание. Беше топъл, бавен ден сред лавандула и рози, с чаша вино в ръка и хоризонт вместо стени. И спомен, който, също като картината, си занесох вкъщи.
Защо избрах рисуване сред природата, а не поредната градска вечер
Била съм на много работилници по рисуване и вино в ателие и винаги ми е било хубаво. Но този път исках нещо друго. Исках да сменя стените с хоризонт. За мен рисуването сред природата беше повече от арт занимание – беше извинение да изключа телефона и да дишам.
Хареса ми, че идеята не беше сложна. Никой не очакваше от мен да съм художник. Очакваше се просто да съм там, да гледам и да пресъздам това, което виждам. А в БулаирЪ има какво да се гледа.
За мен това е една от най-добрите идеи за ескейп от Варна, защото събира всичко в едно – природа, изкуство, вино и спокойствие, без да бързаш за никъде.
Пътят до БулаирЪ – на 68 км от Варна, но на светлинни години от шума
Село Булаира е в полите на Стара планина, на около 68 км от Варна и 30 км от морето. Пътят дотам е част от преживяването. В един момент усещаш как сигналът отслабва, а въздухът става различен – по-чист, по-плътен, с аромат, който не можеш да купиш в града.
Когато слязох от колата, първото, което чух, не беше клаксон, а хлопките на стадо някъде в далечината. Тогава разбрах, че денят ще е различен.
Има нещо лечебно в това да оставиш града зад гърба си дори за един ден. Не е нужно да пътуваш с часове, за да се почувстваш на друго място.
Пътят до БулаирЪ – на 68 км от Варна, но на светлинни години от шума
Село Булаира е в полите на Стара планина, на около 68 км от Варна и 30 км от морето. Пътят дотам е част от преживяването. В един момент усещаш как сигналът отслабва, а въздухът става различен – по-чист, по-плътен, с аромат, който не можеш да купиш в града.
Когато слязох от колата, първото, което чух, не беше клаксон, а хлопките на стадо някъде в далечината. Тогава разбрах, че денят ще е различен.
Има нещо лечебно в това да оставиш града зад гърба си дори за един ден. Не е нужно да пътуваш с часове, за да се почувстваш на друго място.
Платно сред лавандулата и розите
Мястото за рисуване беше подготвено в двора, с гледка към планината и към градините. А градините през лятото са нещо отделно – лавандула докъдето поглед стига и над 20 вида рози, които ухаят толкова силно, че започваш да рисуваш с цветовете, които вече надушваш.
Водещият художник от Paint Me Varna беше изнесъл цялото ателие сред природата – платна, четки, бои, статив за всеки. Обясняваше всяка стъпка спокойно, точно както трябва, когато половината компания започва с класическото „аз не мога да рисувам“. След първите двайсет минути вече никой не го казваше.
Това е магията на plein air рисуването: не пресъздаваш идеална картина, а момента, в който си. Моята лавандула излезе по-скоро лилаво петно, отколкото цвете, но я обичам точно такава.
Виното, печката и обядът в двора
Разбира се, имаше и вино. Рисуване и вино на открито е съвсем различно усещане от това в зала – чашата стои до боите, слънцето грее меко, а ти нямаш накъде да бързаш.
По едно време от селската печка в двора започна да се носи мирис на домашна манджа. Обядът беше от градината – пресни зеленчуци, чиста храна, сладко от сезонни плодове. Хапнахме на дълга маса, всички заедно, а недовършените платна ни гледаха отстрани.
Не помня кога за последно съм яла обяд, без да гледам в екран. В Булаира просто нямаше нужда. Храната, разговорите и тишината бяха достатъчни.
Защо plein air рисуването е различно от рисуването в ателие
След този ден мисля, че всеки трябва поне веднъж да опита да рисува навън. Ето какво ми направи най-силно впечатление:
- Светлината се променя – и картината ти заедно с нея. Това е живо, не статично.
- Ароматите влизат в рисунката – трудно е да рисуваш бледа лавандула, когато тя ухае около теб.
- Няма напрежение за резултата – сред природата всичко изглежда по-простено, дори несполучливият нюанс.
- Тишината работи – без градски шум мислите се подреждат сами.
- Спомняш си, че имаш сетива – не само очи за екран.
В ателие рисуваш картина. Сред природата рисуваш ден. Това е разликата, която усетих най-силно.
За кого е подходящо това преживяване
Докато рисувах, си мислех на колко различни хора бих го препоръчала. Рисуването сред природата не е само за артистични души.
- За двойки – далеч по-истинско от поредната вечеря навън.
- За приятелки – идеален, по-спокоен формат, дори за моминско парти извън града.
- За екипи и тиймбилдинг – нищо не сближава колеги така, както общото „и аз не мога да рисувам“.
- За семейства – а докато възрастните рисуват, децата си имат „Булаирко“ – детското селце на мястото.
Точно това ми хареса най-много – че едно и също преживяване може да значи различно нещо за всеки, който дойде.
Малките детайли, които останаха с мен
За мен най-ценното в едно преживяване винаги са детайлите. В Булаира те бяха навсякъде: кристално чистият въздух, хлопките на стадата, мирисът на печка и рози едновременно, и онова странно усещане, че времето тече по-бавно.
Разказаха ни и местната легенда – за Вълчан войвода, чието имане се крие някъде из тукашните римски тунели. Не знам дали е истина, но прави разходката след обяда още по-любопитна.
Тези малки неща не личат на снимка, но са причината да си тръгнеш с усещането, че денят е бил истински.
Защо бих го повторила (и бих ви го препоръчала)
Ако някой ме попита какъв ескейп от Варна бих избрала за един свободен ден, без да се замисля бих казала: вземете платно и идете да рисувате сред природата. Не заради картината – тя е просто бонус. А заради всичко останало около нея.
Прибрах се с платно, което сега стои в антрето ми, и с усещането, че денят е бил истински мой. Понякога точно това ни липсва – не повече забавление, а повече присъствие.
Ако и вие искате да опитате рисуване и вино на открито, Paint Me Varna организира тези изнесени преживявания сред природата. Аз вече знам, че ще се върна – този път с приятелките.